Мумунясване

По пости е така.

Поради зимата.

Поради пролетта,

която чука във комините...

Поради февруарския ветрец,

прогонил пушеците на фасадите,

поради мартенския скреж,

капризно вплетен във косите ми.

Поради мен самата,

във кръжило от петна,

просъница посред деня ми,

следи от нощната сълза,

търкунала се във дланта ти...

Поради теб...

Защото си различен...

Целунал моята тъга,

поради житните нивя,

със угарите морско сини...

Какво е мумунасване не знам.

Но някак ми приляга на перото,

затуй написах стих засмян...

А ти..ти...
Ти просто ме целуваш лято.