След хаоса

Сънят ми хаос е.

И в него ти...

Начало от молитвени мъниста.

Пулсатор с тленно естество,

родено в бездната от обич на кошута.

Гальовен повей от безлуния смълчани,

ефирен дъжд от есенни листа,

премръзнали сълзи небрежно долетяли

от нечия галактика изгубила се в себе си…

Когато ти, когато аз,

бездомни в мрака оцелявахме...

Небето синьо без захлас,

изгуби свойте очертания...

Когато аз, когато ти...

Когато вълчите мечти,

се сливаха със воя на съдбата,

от ехото пронизваха лъчи

Който жариха недрата...

Безкрая ни поглъщаше без ропот.

Във черна дупка сви се вечността.

Закапа снежен лед, греховен,

обричайки ни на гнева.

Любов, ридаещ огнен дракон,

метеорит от лава и копнеж.

Стопи си в мигновението тленно,

преди да ни превърнеш скреж.

Когато ти, когато аз…

положихме  прашинка във вселената,

от нея се роди сърце,

което ярко да ни свети.