Тихо

В тишината откривам присъствие,

там във светлото пеят треви,

нежни думи и тихо отсъствие,

тишината смутено реди...

Перлен миг уловен във саксия,

цвете южно със фин аромат,

звездна нощ и шумяща стихия,

свят вълшебен почти в полунощ...

Глътка вино от стара лозница,

коловоз потопен във мъгли,

сенки свидни гальовно открили,

топъл повей във ден мразовит...

Кехлибарени залези с устни желани,

уловили разплакан акорд,

дъжд с рисунък разплакал деня ми,

безусловно прогизнал от скръб...

Празни шепи в които те няма,

разпилени парченца кристал,

моя орис прозрачна и бяла,

поседни тихо тука...до мен...