събота, 15 февруари 2014 г.

Искам да те вдишвам


Искам да те вдишвам тъмна до забрава.
Срутения храм на пагубното в мене
ти взривяващ огнено обречен.
Клетката на две тела преплели,
безмълвието на мъглите
скрили свян и грях...
Чудна призма от неземни акварели,
съблазнили шепота преди да съмне.
Ръцете ти със аромат на ангел...
Разлистена за тебе аленея,
със жаждата на алчно цвете,
дъха ти пия, в кожата ти светя.
Страстта безсрамна стръв залага...
Взривяваме се. Две вселени...
Убийствен огъня изгаря,
невинността ни-нежно цвете.
Разнищени са тези небеса..
Любов и Ад-безумно откровение...
Посоката  ми е съвършената мечта...
Да те откривам в болката след тебе...


Няма коментари:

Публикуване на коментар