Искам да те
вдишвам тъмна до забрава.
Срутения
храм на пагубното в мене
ти взривяващ
огнено обречен.
Клетката на
две тела преплели,
безмълвието на мъглите
скрили свян и грях...
Чудна
призма от неземни акварели,
съблазнили шепота преди да съмне.
Ръцете ти
със аромат на ангел...
Разлистена
за тебе аленея,
със жаждата
на алчно цвете,
дъха ти пия, в кожата ти светя.
Страстта
безсрамна стръв залага...
Взривяваме
се. Две вселени...
Убийствен
огъня изгаря,
невинността
ни-нежно цвете.
Разнищени са
тези небеса..
Любов и Ад-безумно откровение...
Посоката ми е
съвършената мечта...
Да те откривам
в болката след тебе...
Няма коментари:
Публикуване на коментар