Неверна е
нощта…
Забулена във
тайни скитница…
Воали мъгливи
сред вихри заспали…
Цветя бледолунни
гръдта ми закичили…
Ручеи сребърни
струи разлели…
Ладии пурпурни
тихо съня ми превзели…
Клада от
сласт, стон, въздишка и вино…
Кръстопът на
съдби любовта преоткрили…
Капе лунна забрава,
струи звездна магия…
Ти ме чакаш
съдба, непорочна и дива…
Няма коментари:
Публикуване на коментар