***

Светлинни години зазидани. В болката.

Над тях разпиляно небе. Онемяло.

Есенни жерави с поглед над бъдното.

Сиромашко лято от скръб пожълтяло.

Вик на весталка взривила сърцето си.

Клада от гордост и похоти. Пир демоничен.

Дива смокиня за миг оживяла, 

в хладния повей на зимата.

Нямам въпроси, време на ярости.

Слепи очи на бездумни зяпачи.

Тъй оцелявам,

бяла и истинска,

себе си свивам в гнездо  кукувиче.

Алчни миражи на път към пустинята,

търсят напразно  и мойта душа.

Хляба ти Господи, святата истина,

моля те, дай ми сега. 

Нека ме топли във мрака световен,

нека ми пее ми  във храм осветен,

имам към тебе безбройни въпроси...

Няма те никъде вътре във мен.

Жива съм още,

утринна твоя искряща звезда,

тичам из тръните,

вятъра носи,

сетна въздишка сред смрад и блата.

Падам.

Но вярвам.

Тебе те има.

Стене духа ми, зов те зове...

Бялото в мене нека е бяло...

Господи, дай ми ново сърце!