Откос

Не се превръщам в стих.

Задушно е и тясно.

Прокобно време пагубно витае.

Безлюбие и смрад във блато със комари.

Лица без светлини,

очи  зазидани във орис тъй безлика.

Небесен свод със облик на бунище.

Горящи клади.

Гавра с хуманиста.

Ти Хамлет, принце, май си гнида.

Със смешните си идеали на несретник.

И мъдрия ти Йорик е каприз,

във който скрито времето говори.

Оръфаната ти Офелия немее,

погубена от някаква любов.

Хорацио неистово се смее.

А майка ти е като сврака в мрака.

Единствен  призрака си дрънка свойта истина.

Отровата е като капучино на закуска.

Къде е кроасана ми придворний шуте.

Ще хапна няколко куплета гняв и тази сутрин.