четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Превръщам се във стих


Тревата мек килим постла,
нозете ми погали.
Поляната бе със аромати на луна
на диви помисли,
във лятото открили
цвета на лотоса
във любовта  ми скрит.
Далеко небосвода се забули,
запасъл пояс  скрит във мъглите речни.
Там в залива рибарите мълвяха думи,
на кладенеца в тихите води.
Морето с  тях зазиздаше  брега.
Бе тихо и небето изсветля.
Сирените разпускаха коси раздухали,
вечерната тъма край кея Самота..
Ръка протягам пак към теб
надежда оредяла.
Ти вдишваш  болката ми, моя страх.
В сумрака стене пясъчна спирала.
Във чашата и виното кипи.
Пристъпвам. Нимфа  с пролетни копнежи.
Усмихната илюзия  в главата ми кръжи.
Ти северно сияние въздишай,
сведи очи над ярките вълни.
Невинно ме прегръщай мое вдъхновение.
Душата ми прокудена за малко приюти.
В сезона на въздишките постлах легло за двама.
Ела любов, край мене поседни.
Изплитай тънка нишка над съня ми.
Прозрачна сянка във единствен миг.
Преди да се родя в деня отново,
превръщам се във пяна,
Превръщам се във стих…




Няма коментари:

Публикуване на коментар