Стихия съм, във сянката на птица.
Родена, преродена в мисъл.
Събудена звезда във сверите на мрака.
Усещане за себе си. По чудо оживяло.
Аморфно нощно междуметие,
в реалност изхабена от лъжи.
Свелинен лъч залутан все нататък
сред лунните лалета, във еленови води.
Скала крайморска, обладани от мечти.
Все още живи.
Дихание застинало от спомени и дим.
Положено във мрежа от сапфири.
Искрящо тяло сред блатата причудливи,
наслада южна с дъх на пролетни води.
Затихнал отлив, лъч пустинен.
Роден в деня на Водолея
Закътан остров сред звездите.
На скитащато ми начало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар