От чакане платната избледняха.
На гларус заприлича вечерта.
Морето все така вилнее,
прибоя не нашепва чудеса.
Вълшебни са вълните във косите ти.
Все тъй сребреят, сняг и дим.
Скалите са от слънце озарени,
край мачтите на кораба незрим.
Пътуваме към призрачния остров.
Мъглите скриват горестта.
Очите са все тъй до болка сини,
небесни като нашата мечта.
Не стъмва, звездопада оживава.
Все тъй се носи песента.
По дирите ни корабчето плува,
в най чистите води на любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар