Спомен е съня. Връщане към несътворената мисъл.
Преходно начало, дълбоко изтръгнато от нищото, в което потъвам.
Ден втори.
Първия е в утробата
на земята, огнен и първичен, като семе обвито в яйчена черупка.
Никой идва, живее, богатее, събира, обича, мрази, убива и си
отива.
В нищото което е
някъде в нещото.
Алюзията на обреченото
мечтание за безсмъртие.
Нощни вопли в трансцендентална
черупка на битието. Помисли в часа на Бика.
Разговор в себе си са за себе си.
Мършава сеч победила непобеденото.
Исках да разкажа за друго.
За горската поляна с нежен мъх, пърхащ пеперудено по тялото
ми.
За соления вкус на морето и алчната ласка на вълните,
поглъщащи брега и бедрата ми.
Или за синьото на синьото в най-синята дълбина на небесата.
Бумти кюмбето в стаята пропита от тежък наслоен прах.
Стените глухо простенват.
Прозореца поглежда към света и мълчи.
Надеждата проскърцва като чакрък на кладенец.
Кафето горчи.
Поставям поредното
дръвце в огъня, за да не замръзна съвсем.
Цепеница пробожда ръката ми.
Трънче някакво, но боли.
Взирам се и го вадя със зъби.
Все още имам такива.
Усмихвам се
Живота е магия.
Само трябва да си вълшебник, за да продължиш.
Към себе си и към Него.
Господарят на небивалите невъзможности.
Няма коментари:
Публикуване на коментар