четвъртък, 30 януари 2014 г.

Господарят на небивалите невъзможности


Спомен е съня. Връщане към несътворената мисъл.
Преходно начало, дълбоко изтръгнато от нищото, в което потъвам.
Ден втори.
Първия е в утробата на земята, огнен и първичен, като семе обвито в яйчена черупка.
Никой идва, живее, богатее, събира, обича, мрази, убива и си отива.
В нищото което е някъде в нещото.
Алюзията на обреченото мечтание за безсмъртие.
Нощни вопли в трансцендентална черупка на битието. Помисли в часа на Бика.
Разговор в себе си са за себе си.
Мършава сеч победила непобеденото.
Исках да разкажа за друго.
За горската поляна с нежен мъх, пърхащ пеперудено по тялото ми.
За соления вкус на морето и алчната ласка на вълните, поглъщащи брега и бедрата ми.
Или за синьото на синьото в най-синята дълбина на небесата.
Бумти кюмбето в стаята пропита от тежък наслоен прах.
Стените глухо простенват.
Прозореца поглежда към света и мълчи.
Надеждата проскърцва като чакрък на кладенец.
Кафето горчи.
Поставям поредното  дръвце в огъня, за да не замръзна съвсем.
Цепеница пробожда ръката ми.
Трънче някакво, но боли.
Взирам се и го вадя със зъби.
Все още имам  такива.
Усмихвам се
Живота е магия.
Само трябва да си вълшебник, за да продължиш.
Към себе си и към Него.
Господарят на небивалите невъзможности.


Няма коментари:

Публикуване на коментар