неделя, 28 декември 2014 г.

Видения


Сребристи ледени акорди
сред пясъчните залези на изгрева,
в най белоглавите сонети на деня,
по вледенени и от истини.

Ела...

На слънченият ден в измислиците летни.
В цъфтежа на липите по медени пътеки.
В най есенния порив на седемте планети.
Край житните ливади със дъх на хляб и цвете.
Във светлозема пролетен със жълти минзухари.
В усмивката ни детска, по чиста от безкрая.
Във щедростта на ласката с която те прегръщам.

Ти мое звездопадно щастие,
преминало през кръста.

Не тръгвай през годините загърбили пространството,
ела в света на живите,
ти мое постоянство.
Предтечите ликуващи сред усмирени взривове.
във дребните ни радости, 
в седефения здрач на мислите...












събота, 27 декември 2014 г.

***

Почти мистично
зимна нощ
сребристи вихри коленичат
студени хали
хлъзгав хълм
сред тях разплакано момиче.

Не бе прокоба
притча бе,
за дивни слънчеви чертози,
за чудно нови южни светове
в мечтите на  самотно клонче.

Среднощни приказки  редя,
черешка бях със дъх на лято
мистично ми е във снега
коричка хляб с канела сладка.

Мистично фара заблестя
превърна ме в прозрачна капка,
погледнах твоята душа
почти преди да ме целунеш.


***

На стъпки влизам.Танц за две сърца.
Спокойна нежност дланите ти гали,
в най тихия прозорец сто слънца
комфортно светят все за теб и мене.
Светът е ненормално скрито зло
избягам ли, ще те намеря.
На стъпки пак пристъпвам. Ах дано,
не те събудя с дума ненавременна.
Снега вали, небесно бяло чудо
а ти поспи. Не, няма да те будя.
Ще потанцувам с теб, аз съм видение
неземен танц, подобен на знамение.
Сънувай безвъздушното пространство,
елхите коледни във приказното царство.
Не се събуждай ненавреме!
Преди да се събудиш дай ми време.


Зимен ла̀йтмотив

Отворена за теб съм,
зимна
непокорна
от вятър са косите ми
очите от води
преминала през твойто непокорство
по звездна от искрящите лъчи.

Отворена за теб съм,
недопито вино
среднощен вихър
лунна светлина
преминала през своето упорство
преди да стана песен
синкав цвят съм, твой любим.



***

ла̀йтмотив -  Нещо основно и повтарящо се – мисъл, идея

петък, 26 декември 2014 г.

Възвишено неземно

Поезията прави ме фатална
комета от галактика незнайна,
фрактура в бедрената кост на боговете
напук на всичките планети.

Във чашата ми бейлиз
отстрани кафе,
микс от ароматите познати,
но де го мойто каркаде
от южните индийски щати.

Потайно ще си пийна от сливака,
а после ще потъна в ракитака,
омайно биле тамо ще подиря,
напук на мойта гадна орисия.





***



Ориснице от тъмната гора,
вековни листи крият мрачни клони,
съдбовно зашумява вечерта
под тежки сенки в мисли оживели.

Празнува залуделия шубрак
доловил струнни звуци от мълчанието,
неземен поглед в болката съзрях,
мънистено сълзи за мен проронил.

Отвъд забравата блещука небосклон,
елхите заскрежени коленичат,
търкулва се издайнически стон
във яма помъдряла от безгрижие.

И все така лазури и тинтява
в усмивката ми вплетена в дъга,
дъжда венец от сълзи сплита, оживява,
навярно тъй ме пази от снега.


четвъртък, 25 декември 2014 г.

***

Далече си вълшебнико
 прегърнал планините,
светлинен лъч изпълва вечността,
звездите са издайнически сини,
вселенски шепот помнещ любовта.
Стихиите са твоята природа,
безмълвни ветрове навяват хлад
на моята безименна планета
вълшебства потънали са в мрак.
Въздушна тайна истината скрила,
миражни облаци
със дъх на цъфнал хрян,
сълзите пазят влагата стаила
безброй илюзии на каменния бряг.
Далече си вълшебнико
мечтите ми прегърнал,
на прага си застанал
леден смях,
надеждата нощта е озарила
със чистота на топъл детски смях.
Прозореца отварям, миг единствен,
хармония полъхва, капка звезден прах,
вълшебнико, прегръщам планините,
среднощно пълнолуние, любовен знак.

На Ив, защото е вълшебник.



събота, 20 декември 2014 г.

***

Ще си скова набързо звездолет
божествено знамение очаквам,
отвъд луните блесва южен кръст
пребродил хиляди планети.

 Вселенска суматоха  тук съзирам
причината е в хала на света,
нахалост гневни мълнии събирам
уюта  на греха да разруша.

Лисича дупка, кратер от пустиня
в лозята на вековната тъма,
горещи изгреви прегърбени от сенки
среднощно озверели от мъгла.

Във бездната разкъртена от вопли
прогизнали от яростна тъга,
призвездно търся отговори нови
главата си смирено да сведа.

Да бъда ли във своята си кожа,
или в лисица да се преродя.
Да бъда или не пак е въпроса,
отхвърлян и възлюбван от душа.

Припламва. Стъклени чертози,
над тях небе и Рождество.
Защо ми е возило със въпроси,
щом има те, Божествено дете!


сряда, 17 декември 2014 г.

***

Остави ме да живея в дъгата от спомени за теб.
Отнеми дъха ми. Потъвай в косите ми.
Обичай всяка капчица от дъжда ми.
Обожавам пръстите ти заровени в мрака на страстта.
Почувствай ме парливо, хищно ме владей...
Рисувам очертанията на устни,
аромати и звуци...
Не ме укротявай,
дива съм, мастилена,
като вечерното море погълнало влюбения залез.
Алчна съм...
Ангел в нюансите на странстващата страст,
копнеж в прохладното безвремие на блаженството.
Вземи ме отново, преди да се събудя…


понеделник, 15 декември 2014 г.

***

Ако ти си вятъра,
 вземи листата ми
попий чудото ненаситно
устните топли вкуси
отнеси ги надалеко,
 в твоят дом
там сред поляните..
положи ги в трепета 
нека влагата поемат от ръцете ти...

Ако ти си вятъра, 
аз съм огъня...
разпали го, 
нека лумне яростно...
тая нощ нека се слеем 
дихание езерно... там,
сред поляната бликнала
гейзерно....


***

Огненият рицар, бялата дама,
тази любов е подобна на клада..

Беше видение, миг светлина
беше греховно, но ах, красота!

Страстно видение, пламък и взрив
после стенание, шепот игрив..

Той засия, тя отвори очи
всичко край тях беше ад и лъчи!

Синьо безвремие, кратка любов
тихо, самотно  тъжно небе!



Ангеле светъл
нощно видение
стон,
орис неписана
бляскава ласка
съня ми отнел...

Търся те в себе си...
не отлитай сега...
дай ми малко спасение..
дай ми твоите крила...

Нощен вихър отнася
звездочелен поток,
плаче тъжна луната
тъмнината бледней...

Твоите ласкави устни
чакам с жадно лице
колко искам да пия
 сок от твойто небе...


***

Ела

Ано...

Ти идваш със прилива
довята от вятъра
излизаш от пяната
и тръгваш по пясъка......ЕЛА..!

Морето погалва нозете ти
по лунна пътека пристъпваш едва
Вълните отмиват следите ти..
и си толкова лека, ефирна..
А нощният бриз тихо шепне...ЕЛА..!

Ела.., там където в съня си те чаках
сътворена от шепа тъга
Спри мечтите ми.., ти си моя реалност
от вълна , превърни се в жена и..ЕЛА..!

Аз съм там на брега,
който нощем те викаше
там под фара обвит с самота
и вълните във мен се разбиваха
но аз чаках мойта вълна
чаках тебе...ЕЛА..!

И на онзи пуст плаж съм,
дето изгрева чакахме заедно
и далечни щурци ни припяваха в хор
Дето всичко бе толкова приказно..
един моряк.., една вълна и..простор.

Понеси ме вълна,
и разбий ме на малки парченца,
после скрий си едно,
някъде вътре във свойта душа,
и когато морето те вземе
и се върнеш със друга вълна,
погледни си парчето от мен,
то пак ще те вика...ЕЛА..!

М.Недялков

неделя, 14 декември 2014 г.

***

Ано...

Ти идваш във нощите ми,
край морето замряло.
присядаш пред него
и обвита си в бяло.
задъхани чувства
и шеметни страсти,
протягам ръце
към любимото тяло.

Откликваш,
пленена от нежните ласки,
отдавна жадувани,
почти неприлични,
изследвам те с устни,
и се чувствам различно…
телата ни голи,
като вплетени клони,
във ритъм се движат.
извиват се яростно..
огньове прииждат.

Прегръщам те сластно,
нажежена до бяло,
усещам се в Теб
и съм с теб едно цяло…
мечтана наслада,
изпълнена с шепоти
и тайни желания ,
възкръснали трепети..
в греха си се къпем,
не търсим пощада,
намерили рая си,
не мислим за ада..

Това е любов,
рушаща прегради,
надхвърляща разума,
превърна ни в клади. ..
мечтите ни в огън се мятат,
крадат ни покоя....

Но защо ми е този покой ?..
искам Теб...., любов моя !

За да идваш във нощите ми,
облечена в бяло
и да станем на пепел,
край морето замряло...

М.Недялков 




***

Море...

усещам вечност
ръцете ти господари
тялото ми голо влудяват
устните ти крадат блуждаещия трепет
бедрата  плуват в тайник от похот
стичам се по теб
жигосана възбуда
приливаща от наслада
разкъсвам те бавно
времето спира
внимавай
ще те превърна в сянка
вградена в моята


***



Рисувам те с изтънчена нежност,
сгушен силует в насладата на душата,
усещам те в пенливите приливи на мълчането,
в първия миг тишина полепнал на миглите ми.
Не отричай най липсващия тайник на забравата,
див пелин между голите стени на залеза,
блуждая в унеса на райското огледало,
кристални чувства защитени от мигове.
Разума е твой господар,
за мен остава лудостта на сърцето.


четвъртък, 11 декември 2014 г.

***

Лунен славей в покоя на перлите
огледало сред гол небосклон.
Зимен порив от цъфнали лилии
във сладостна потайност скрит.

Прашинков облак с  гръд девича
воал, над езерната шир притихнал.
Славей  езерен с глас новолунен
моя нежен листец разтвори...




вторник, 9 декември 2014 г.

Благодарствен Хойкук

не е за вярване
лебеди два
Одета - Одилия
езерни миражи


***

пропиляно
погубено верига
ням писък
сова
мълчаливо отсъствие


Светла суета

Празнува Анна,
светла суета
прозорците дъждовно се усмихват
сълзите бисер са
две капки красота
измолени от морското светилище.
Обречена божествено все тъй  дарява
любов и блеснала дъга
Зората с плахи стъпки се смалява
през вечната и женска красота.
Дарява роза на притихналото време
Естела, сън от зимен ден
във нощните съзвездието и свети
разсъмва ли се,
Еос погледни!
Ако ти липсва вдъхновение
във Анините двори надникни,
човешко е, ще те покрие
със тежките завеси от коси.


понеделник, 8 декември 2014 г.

***

Вали, вали все тъй вали
предзимно откровение.
Валят в душата ми листа
увехнали от студ и чакане.

Привикнах с порива на младостта
гнездо не свих макар и птица.
Душата палеше без жал
угасналото във дома огнище.

Не коленичих във калта
преболедувах те отдавна.
Във тишината на стиха
изливам течност ароматна.

Клавиш от розовия храст
акорд от устни непознати.
За теб любов , ти вишнев дар
среднощен порив на душата.


***

черно бял елемент
като филмова лента

пъстра багра без фон от матрицата

беше страст и тревога като съдния ден
оправдал от любов страховете ни

думи в ехото скрили мълчанието
съкровено причастие в стих

ветрове изпреварили дните ни
три сълзи в чаша с лунно кафе...



неделя, 7 декември 2014 г.

***

Сънувах дългата лудост на себеотричането.
Сънувах дълбинната обреченост на истината.
Не беше прозрение, праведност няма в плътта.
Невъзможното слънцестоене на безмълвието.
Душата ми в сенките на мълчанието.
Твоята душа меч в плътта ми.
Ярък си,  тъгата в очите ти озарява вселената на моето търпение.
Разсичам тишината на седмия печат, освобождавам Любовта, не в стих, не в дума, а в Светлината на вечната дързост да Обичаш!


петък, 5 декември 2014 г.

***

Дните препускат обезумели от жестовете безсърдечие, от гранитното недоверие към ничие присъствие.
 Приятеля до теб в който се гуши изтощената същност на раздвоението.
Усмивките ни спасяват от сълзите, спасява ни пътя към дома, в който ни очакват.
Доброто мълчаливо крачи до нас.
Обръщам се да го прегърна...
Себе си докосвам, няма да се разпадна, вярата ми дава сила, имам надежда и дом, приятел с който да премина през този живот!
Вечер е, какво усещане за дом и Родина...


***

Не спирай полета на птиците,
неспирно срещу вятъра летят
освободи енергията на смисъла
заключен в огледален воден  свят...


четвъртък, 4 декември 2014 г.

***

Свири надзвездна моя същност                  
духовен порив ми бъди
искрица от небесната плеада
за идващите бъдни дни.

Житейски огнива запалвай
яви ми твоята съдба
душата с миро благославяй,
в утробата на майката земя.

Във земен прах не ме превръщай
познанието за мен пази,
неизживяната ми същност
във световете разпръсни..

Прераждам се във светлината
сред изпитания от грях,
ти мой наставнико предвечен
съществуванието пази.

Почивка няма в тоя свят
във бъдещето заживявам,
духа небесен в мен искри
отвъдното пресътворявам.




***

Отварям небесата вярна на началото.
Със бързината на стрела пресичам самотата.
Ехтяща земно в паметта ти се завръщам.
Броя раздели натежали от бездомия.

Ти отсреща мълчиш в крепостта на безсилието.
Милостиво кадиш пред икони на идоли.
Липсва само мъгла да покрие следите ни,
но нали сме деца  безразлични от скитане.

Прегърни ме в съня разридана от полети.
Наречи ме душа, по бездомна от твоята.
Нарисувай ми бряг, там високо над бездната,
във вика на нощта търся своята истина...



понеделник, 1 декември 2014 г.

***


Корона сред пайети снежни 
сияние от приказна страна
сумрака заблестява от въздишки
закичени във моята коса.

Целувам тръпкавите ти жарища
сребрее ореол от зимен смях,
във влагата на щедрите ми устни,
откриваш недописан свой скрижал.

Разлистена пред тебе коленича,
снежинка от далечни светове,
отново съм на твоята планета,
ухая пак на сняг и на море.