***

Дните препускат обезумели от жестовете безсърдечие, от гранитното недоверие към ничие присъствие.

 Приятеля до теб в който се гуши изтощената същност на раздвоението.

Усмивките ни спасяват от сълзите, спасява ни пътя към дома, в който ни очакват.

Доброто мълчаливо крачи до нас.

Обръщам се да го прегърна...

Себе си докосвам, няма да се разпадна, вярата ми дава сила, имам надежда и дом, приятел с който да премина през този живот!

Вечер е, какво усещане за дом и Родина...