***

Ела

Ано...

Ти идваш със прилива
довята от вятъра
излизаш от пяната
и тръгваш по пясъка......ЕЛА..!

Морето погалва нозете ти
по лунна пътека пристъпваш едва
Вълните отмиват следите ти..
и си толкова лека, ефирна..
А нощният бриз тихо шепне...ЕЛА..!

Ела.., там където в съня си те чаках
сътворена от шепа тъга
Спри мечтите ми.., ти си моя реалност
от вълна , превърни се в жена и..ЕЛА..!

Аз съм там на брега,
който нощем те викаше
там под фара обвит с самота
и вълните във мен се разбиваха
но аз чаках мойта вълна
чаках тебе...ЕЛА..!

И на онзи пуст плаж съм,
дето изгрева чакахме заедно
и далечни щурци ни припяваха в хор
Дето всичко бе толкова приказно..
един моряк.., една вълна и..простор.

Понеси ме вълна,
и разбий ме на малки парченца,
после скрий си едно,
някъде вътре във свойта душа,
и когато морето те вземе
и се върнеш със друга вълна,
погледни си парчето от мен,
то пак ще те вика...ЕЛА..!

М.Недялков