***

Ано...

Ти идваш във нощите ми,

край морето замряло.

присядаш пред него

и обвита си в бяло.

задъхани чувства

и шеметни страсти,

протягам ръце

към любимото тяло.

Откликваш,

пленена от нежните ласки,

отдавна жадувани,

почти неприлични,

изследвам те с устни,

и се чувствам различно…

телата ни голи,

като вплетени клони,

във ритъм се движат.

извиват се яростно..

огньове прииждат.

Прегръщам те сластно,

нажежена до бяло,

усещам се в Теб

и съм с теб едно цяло…

мечтана наслада,

изпълнена с шепоти

и тайни желания ,

възкръснали трепети..

в греха си се къпем,

не търсим пощада,

намерили рая си,

не мислим за ада..

Това е любов,

рушаща прегради,

надхвърляща разума,

превърна ни в клади. ..

мечтите ни в огън се мятат,

крадат ни покоя....

Но защо ми е този покой ?..

искам Теб...., любов моя !

За да идваш във нощите ми,

облечена в бяло

и да станем на пепел,

край морето замряло...

М.Недялков