***

Отварям небесата вярна на началото.

Със бързината на стрела пресичам самотата.

Ехтяща земно в паметта ти се завръщам.

Броя раздели натежали от бездомия.

Ти отсреща мълчиш в крепостта на безсилието.

Милостиво кадиш пред икони на идоли.

Липсва само мъгла да покрие следите ни,

но нали сме деца  безразлични от скитане.

Прегърни ме в съня разридана от полети.

Наречи ме душа, по бездомна от твоята.

Нарисувай ми бряг, там високо над бездната,

във вика на нощта търся своята истина...