***

Ориснице от тъмната гора,

вековни листи крият мрачни клони,

съдбовно зашумява вечерта

под тежки сенки в мисли оживели.

Празнува залуделия шубрак

доловил струнни звуци от мълчанието,

неземен поглед в болката съзрях,

мънистено сълзи за мен проронил.

Отвъд забравата блещука небосклон,

елхите заскрежени коленичат,

търкулва се издайнически стон

във яма помъдряла от безгрижие.

И все така лазури и тинтява

в усмивката ми вплетена в дъга,

дъжда венец от сълзи сплита, оживява,

навярно тъй ме пази от снега.