***

Далече си вълшебнико

 прегърнал планините,

светлинен лъч изпълва вечността,

звездите са издайнически сини,

вселенски шепот помнещ любовта.

Стихиите са твоята природа,

безмълвни ветрове навяват хлад

на моята безименна планета

вълшебства потънали са в мрак.

Въздушна тайна истината скрила,

миражни облаци

със дъх на цъфнал хрян,

сълзите пазят влагата стаила

безброй илюзии на каменния бряг.

Далече си вълшебнико

мечтите ми прегърнал,

на прага си застанал

леден смях,

надеждата нощта е озарила

със чистота на топъл детски смях.

Прозореца отварям, миг единствен,

хармония полъхва, капка звезден прах,

вълшебнико, прегръщам планините,

среднощно пълнолуние, любовен знак.

На Ив, защото е вълшебник.