***

Ще си скова набързо звездолет

божествено знамение очаквам,

отвъд луните блесва южен кръст

пребродил хиляди планети.

 Вселенска суматоха  тук съзирам

причината е в хала на света,

нахалост гневни мълнии събирам

уюта  на греха да разруша.

Лисича дупка, кратер от пустиня

в лозята на вековната тъма,

горещи изгреви прегърбени от сенки

среднощно озверели от мъгла.

Във бездната разкъртена от вопли

прогизнали от яростна тъга,

призвездно търся отговори нови
главата си смирено да сведа.

Да бъда ли във своята си кожа,

или в лисица да се преродя.
Да бъда или не пак е въпроса,
отхвърлян и възлюбван от душа.

Припламва. Стъклени чертози,

над тях небе и Рождество.

Защо ми е возило със въпроси,

щом има те, Божествено дете!