***

Вали, вали все тъй вали

предзимно откровение.

Валят в душата ми листа

увехнали от студ и чакане.

Привикнах с порива на младостта

гнездо не свих макар и птица.

Душата палеше без жал

угасналото във дома огнище.

Не коленичих във калта

преболедувах те отдавна.

Във тишината на стиха

изливам течност ароматна.

Клавиш от розовия храст

акорд от устни непознати.

За теб любов , ти вишнев дар

среднощен порив на душата.