неделя, 8 май 2016 г.

Отсъствие

Възкликнах,
себе си презряла
безумно опустяла там до теб,
да викам или да ридая
небе безмълвно
толкова прецизно
в своя бяг.
Не ме боли,
така съм опустяла,
през болката прозират сто неща,
прегръщам сенки,
търся Рая,
сред думи насред тишина.
Не моля се,
а как те моля,
пустинята да разцъфти,
оазиса да опозная,
сред призрачните тишини.
Спотайвам се,
картини с дъх рисувам,
ти нямаш образ,
но искриш,
едничка самотата ми остава,
сред толкова възторжени звезди.


2 коментара:

  1. През болката прозират сто неща... и пак презирам болката, завързана през шията на примка.

    ОтговорИзтриване
  2. През болката прозират сто неща... и пак презирам болката, завързана през шията на примка.

    ОтговорИзтриване