неделя, 8 май 2016 г.

Опит за разговор с огледало

 Анна:

Огледалце огледалце сред водата,
кажи ми що е глупост на земята?
Глупостта човешка измери,
сред смълчаните води.


Огледалото:

Ано що се заиграваш пак чалъми да предаваш?
глупостта си е човешка,
всеки път със нова дрешка,
път към нея не търси в огледалните води.


Анна:

Огледалце огледалце сред водата,
кажи ми що е радост на земята?
радостта  дали е в приказни води,
или в други ширини?

Огледалото:

Радостта ми е позната,
тя открива синевата там,
където сред искри
любовта навред струи.

 Анна:

Огледалце я кажи, влюбено дали си ти?

 Огледалото:

Как да обясня на Анна,
любовта ми е прибрана
в стара ракла от лъжи,
хайде, себе си пази
и си драскай стиховете,
някъде, където нещо свети.

Тук във моите води,
има толкова поезия,
от която не боли,
толкоз е превъзнесена
ала ти си уморена
от пространствени води,
я се някъде гмурни,
стой си близо до морето
във русалка се вживявай
и не се  превъзмущавай,
яж си пясък и търпи,
повече не питай ти.

Влюбено съм аз но в друго,
някакво подобие на чудо,
тук не ще откриеш ти,
образ който изгради,
от фантазии оплетен,
и във думички заплетен.

Млъквам. Този свят е ням.
В пъзела оставам сам.






2 коментара:

  1. Сигурно има причина огледалата да не говорят... Вероятно за всичко си има причина.

    ОтговорИзтриване
  2. Сигурно има причина огледалата да не говорят... Вероятно за всичко си има причина.

    ОтговорИзтриване