Анна:
Огледалце огледалце сред водата,
Огледалце огледалце сред водата,
кажи ми що е глупост на земята?
Глупостта човешка измери,
сред смълчаните води.
Огледалото:
Ано що се заиграваш пак чалъми да предаваш?
глупостта си е човешка,
всеки път със нова дрешка,
път към нея не търси в огледалните води.
Анна:
Огледалце огледалце сред водата,
кажи ми що е радост на земята?
радостта дали е в приказни води,
или в други ширини?
Огледалото:
Радостта ми е позната,
Радостта ми е позната,
тя открива синевата там,
където сред искри
любовта навред струи.
Анна:
Огледалце я кажи, влюбено дали си ти?
Огледалце я кажи, влюбено дали си ти?
Огледалото:
Как да обясня на Анна,
Как да обясня на Анна,
любовта ми е прибрана
в стара ракла от лъжи,
в стара ракла от лъжи,
хайде, себе си пази
и си драскай стиховете,
някъде, където нещо свети.
Тук във моите води,
има толкова поезия,
от която не боли,
толкоз е превъзнесена
ала ти си уморена
от пространствени води,
я се някъде гмурни,
стой си близо до морето
във русалка се вживявай
и не се превъзмущавай,
яж си пясък и търпи,
повече не питай ти.
Влюбено съм аз но в друго,
някакво подобие на чудо,
тук не ще откриеш ти,
образ който изгради,
от фантазии оплетен,
и във думички заплетен.
Млъквам. Този свят е ням.
В пъзела оставам сам.
Сигурно има причина огледалата да не говорят... Вероятно за всичко си има причина.
ОтговорИзтриванеСигурно има причина огледалата да не говорят... Вероятно за всичко си има причина.
ОтговорИзтриване