петък, 22 април 2016 г.

***



Понякога се случва да тъжа,
безумието прави ме ранима,
превръщам се във пареща сълза,
изпила и последната ми сила.

Защото да обичам не е времето,
целувам разсъблечения вятър,
от жажда закопнях за новолуния,
откраднати от зимните планети.

Безпаметна пустиня  в миг последен,
нашепва тайните на пролетни безпътици,
прозореца отворих в свят побъркан,
до лудост закопнях по ветровете.






1 коментар: