***

Времето отсява сънните пътеки,

спомените тичат между тях,

болката се връща закопняла,

за минутка светъл небосвод.

Не очаквам срещи след раздялата,

мълчаливото пространство ни дели,

вкусвам ветровете на забравата,

оживели в белия ми стих.

Заприличах на дъждовна вечер,

по невидима от есенна мъгла,

жалкото бе в приказната песен,

непосилно отмаляла след дъжда.