***

Някой ден ще изчезнеш ти,

като праг на съборена къща,

като огън изгаснал,

там във празната ниша.

Ще те чакам на пристана,

под звездите разплакани

ще ухая на сънища,

като приливни изгреви.

Нямо пак ще те сричам,

отмаляла от нежност,

после пак ще се вричам,

недочакала залеза.

Ще ми липсваш във нищото,

по несбъднат от всякога,

ще проплаква замислено

Любовта отшумялата.