четвъртък, 7 април 2016 г.

Смях в Рая


Райските поляни помниш ли?
Две пресечени хоризонтали...
На едната кърваво небе,
а на другата скрижали.
Лъв под знаме, после орисия,
няколко секунди от лъчи,
седем смъртни гряха себе си презрели,
за да може още да боли.
Помниш ли диханието бликащо,
мил любовен ешафод,
по напречната хоризонтала
ангел сипеше възторг.
После ни обгърна мрака.
Ябълката цъфна, върза плод,
Ева я откъсна грях познала,
гола посред своята любов.
Похот или смъртна ласка,
ням покров последвал ядрен взрив,
пешеходна синя зона,
като зимен лайфмотив.
Вечността ни бе наследство,
пролет посред летен пек.
Нямаше дори вълшебство,
всичко беше ред...и ред !
Орисията е явна,
никой вечно не живей
Ти Адеме беше в Рая,
но поиска точно мен.
Закопнял за смъртен грях,
кой предаде свойта слава,
за трошиците Любов,
неочакваща награда.
Райските поляни помниш ли?
Имаше там странен смях,
демоните ще прогониш ли
Боже , който си без грях...


Няма коментари:

Публикуване на коментар