безумието прави ме ранима,
превръщам се във пареща сълза,
изпила и последната ми сила.
Защото да обичам не е
времето,
целувам разсъблечения вятър,
от жажда закопнях за новолуния,
откраднати от зимните планети.
Безпаметна пустиня в
миг последен,
нашепва тайните на пролетни безпътици,
прозореца отворих в свят побъркан,
до лудост закопнях по ветровете.
Пустинята има памет...
ОтговорИзтриване