Отсъствие

Възкликнах,

себе си презряла

безумно опустяла там до теб,

да викам или да ридая

небе безмълвно

толкова прецизно

в своя бяг.

Не ме боли,

така съм опустяла,

през болката прозират сто неща,

прегръщам сенки,

търся Рая,

сред думи насред тишина.

Не моля се,

а как те моля,

пустинята да разцъфти,

оазиса да опозная,

сред призрачните тишини.

Спотайвам се,

картини с дъх рисувам,

ти нямаш образ,

но искриш,

едничка самотата ми остава,

сред толкова възторжени звезди.