***

Някак безочливо ритъм ме буди,

островно, плашещо, ритъм безумен,

въздухът липсва, вдъхвам невинност,

нямо дихание с дъх раковинен.

Жажда за порив в соления шепот,

устни обичащи в сивият залез,

морски ливади догонват сънят ми,

плискащи бездни любовно пламтящи.

Приказни кули светулково мигат,

чакам си принца на белия пристан,

до мълчаливост проплаква душата,

островни ритми  сред дъжд водопаден.