сряда, 25 май 2016 г.

***

Бял контур
до бяла раковина,
мигновение,
палитра в бяло,
мастиленото някъде заспива,
погубено от свойто постоянство.
Съвсем достойно изживявам кръговрата
от подредени щрихи в бяло,
от угризения до вялост.
Дали не заприличах на заспала вечност,
в черешовия двор от бели вишни,
или обикнах бялото мълчание,
на  непознатата си  идентичност.
Сама си се измислям,
непрошепната,
дали не се изгубих в белите си мисли,
сред бели мисли,
в най безцветното пространство...

2 коментара: