***

Целувам тишината,

крадливо,

любовно,

недокоснато,

без значение

мога ли

да те открия и там.

Оглеждам нишата,

повтарям си,

че мога,

да мога,

да забравя,

злачния покой

смутен
от взрив последен,

на толкова пречупени крила,

немеещи

пред полета на чувствата.

Чувствам обичта,

в бледнеещия залез

наранен от тишини,

от приливи,

от плачещи звезди,

угаснали в ранимото,

непрежалимото да задържа,

в секундите

на няколко мига вечност.