***

Изгубих себе си,

намерих се в сълзите ти море,

настръхвах в своята първичност,

изплаках себе си,

превърнах те в небе,

болящо от безумни пристъпи.

Догонвах залези и цветни изгреви,

събирах падащи звезди,

откривах осъзнати истини,

в дълбоки езерни води.

Мечтаех за вълни и лунни нощи,

вълшебствата разнежени копнях,

а топлите ти усни бяха пристани,

потръпващи сред палещия ад.

Сега ми липсва любовта ти,

копнежът в двете ти ръце,

ония топли нощи пълни с музика,

огласяща незнайни светове.

Ще се завърна в синкавия здрач,

безумно отмаляла от копнежност,

преди да ме превземе лудостта,

убиваща последната надежда..