***

Летят душите в раздвоени светове,

обяздили въздишките на времето,

убийствен хумор татуира сто неща,

във монотонния чертеж на спомена.

Напудрен хоризонта се смалява,

гарниран със куршумена сълза

фантастиката мигом оживява,

задъхана от празна суета.

И търся оправдание в солените следи,

през стъпките ни в мрака оживели,

целувам чувствената самота,

преглъщам миговете отлетели.