***

Защото те обичам мълчешком,

гальовно нежна в женската си същност,

измислен стих във полунощ,

прошепнат с пареща въздишка.

Защото те обичам тъй без глас,

безсилна в сребърната вечер,

сред тишини от хлад, сред звезден път,

захласната по мъжките ти песни.

В секунда сбирам вечността,

загърната във плащ от пеперуди,

разпръсвам на парченца любовта,

в незримото вълшебство на вълните.