събота, 21 май 2016 г.

***

Някак безочливо ритъм ме буди,
островно, плашещо, ритъм безумен,
въздухът липсва, вдъхвам невинност,
нямо дихание с дъх раковинен.

Жажда за порив в соления шепот,
устни обичащи в сивият залез,
морски ливади догонват сънят ми,
плискащи бездни любовно пламтящи.

Приказни кули светулково мигат,
чакам си принца на белия пристан,
до мълчаливост проплаква душата,
островни ритми  сред дъжд водопаден.





1 коментар: