***

 Гранични състояния

Той живее почти на Луната,

мълчаливо подрежда звезди,

във безмълвие пее с щурците,

нежнодумия тихо шепти...

После спира под нечии прозорец,

със душа натежала от скръб,

а в далекото призрачен вятър,

сипе злобни, отровни стрели.

Непозната останах за него,

боса нимфа със бели коси,

ням куплет от очите на лято,

посребрял от вълнение стих.

Оттогава говоря с Луната,

галя устни със детски ръце,

а завесата пада след акта,

в здрачината на свят от лъжи.