***

написах ти писмо, чакам отговор...

...дъждовна вечер, монотонна и самотна... зеленината е носталгия, ружите вехнат заруменели от нега, какво правим с чувства и тела тежащи от желания и спомени... не е ли повече от тъжно, далече си и така близо, в клоните на акацията, в песента на славея...уморени вълни разбиват се в пуст бряг, като мидени черупки сме, под стъпките на безмилостното време, но ние оставаме, като нанизано герданче от весел панаир, търкаляме колеленца с пръчица и гоним ветровете, пясъчни сме, но истински, луди сме, но обичащи, смахната е само локвата под лозата, в която се оглежда луната..и плаче...

В увисналото безтегловно,

срамежливо искам да те гушна зад скала,

после да те обичам, без да знаеш...

и да те чакам в другото,

обърнато на опаки небе...

После да се опитвам с думи,

да те нарисувам в приказка,

в която има нещо лично мое..