***

Следобедниче .. сътворено и превъзвишено :)

Както си лежах горкана,

под липите на дивана,

таласъм съзрях във коша,

точно тамо под галоша,

на съседа ми Йордан,

дето спи под мойта круша,

със когото все се гуша.

Тая твар ми проговори,

че захвана и да спори,

поетична единица,

от елховата горица,

та ми дума с глас гробовен,

че и някак си съдбовен..

- Моме убава и млада,

ти си баш за мен девица,

щото си и баш умница,

тея двете либеници,

мязат на духовни ци*ци,

люто мене вдъхновяват,

че и фейса пощуряват,

твойте дяволски нагони,

са като едни жалони,

пътеводни тъмнини

все към мойте дължини.

Язе са уплаших яко,

огледалото вземах

па огледах си лицето,

както и дълбочинето

на оная ширина,

дето е по дължина,

па го питам натъжена,

още и пренажалена..

- Огледалце я кажи ми,

някак си проговори ми,

има ли по белий свет,

убост като тоз сурат,

дето ми е тъй познат.

И ми дума туй чудило,

-Мари Ано баш плашило,

дето омагьосваш нета,

че и целата планета,

талъсъм те е залюбил,

и се е самопогубил,

като всите юначини,

дето си унищожила,

и сърцата им разбила!

Айде да се потопиш

във поповата вода,

да се някак пречистиш,

и да се превъзвишиш.

Таласъм ревна от мъка,

трясна гръм,

гърне се спука,

та съня ми разруши

и от ужас ме спаси!