***

В незнаен бар се озовах,

бях тръгнала надолу по реката,

мъгливо беше, дъжд и мрак,

калта поджвакваше усойно.

Премръзнах, а отпред врата,

без надпис, без реклама,

подпрях я с крак, незнайто що,

помислих че е сън в гората.

На прага срещна ме левент,

един такъв като че беше пийнал,

погледна ме с едно око,

направо ми изключи бриза.

Огледах равнодушно бара,

не беше кой знае какво,

понечих пура да запаля,

цигара нямах, няма що.

Обърнах няколко мастики,

главата ми се завъртя,

не пия често и защо ли,

веднага мене се приспа.

И за да не изглеждам проста,

извадих своя телефон,

нащраках селфи епизодно,

със вас за да го споделя!

Анна, поетка неразбрАнна..