***

****

Голотъмна и неразгадаема си..

Сатенена, прозрачна нощничка си..

Приседнала в средата на кревата,

гушнала възглавница...седиш

и ме гледаш кафяво..

И не зная как точно да посегна

и да те прегърна..

Без опит съм в това започване..

Немея от красивото

и разширявам този миг до без предел..

В отвъдни грехове, в сласт и похот

разтваряме жадни, голи устни

диви и необуздани,

пълзящи по бедра и без посоки,

стигащи до извора,

който ражда гръмотевици..

А после, след викове и хаос,

земетръсно, завилняло люшкане,

полудели от обичане..

бягащи коне,

трептящи жици,

изгърбен хоризонт,

люшнати, общуващи със вятъра въздишки..

и... слушаме,

как шумят листата на мушмулата,

там на двора,

легнал кротко до оградата,

спъхнал се от притеснение..

През отворения, занемял прозорец

и надничащите люлякови клонки,

ще навлизат само леки,

лекокрили влюбени акценти

долетели от бездънното небе...

Полегнала на гърдите ми..

ще си във своя дъх,

а аз само ще го слушам...

И ще ни е цветно..

в точно нашите, любими цветове,

с които се рисуваме взаимно!!

Лун

Луис Дойчинов