***

Не ме смразявай, аз съм лято

магическо видение във свят трифазен,

съпротивление от мимолетни страсти,

присъствие, наелектризирано от гибели опасни...

Не ми възпявай електрическото тяло,

нито симетрията между две бедра,

възпявай електричните светулки,

във волтова дъга събрали любовта...

Геометричното доказвай с уравнение,

измервай ме с пергели от целувки,

дори написах днес стихотворение,

възпявайки магичното в дъжда...🙂

Анна

***

В очите на контакта се е скрил

законът за съпротивлението на думите

и на електричеството, като цяло...

Любовта е много силен ток, без жица,

пътуване към среща с много бели амплитуди ..

даже, някакво напрегнато, трифазно тяло,

препълнено с магическо мгновение

Любовта е продължаващо,

електро-статическо присъствие на бяло цвете,

с три наелектризирани листа, до бяло ..

Генериращи собственоръчно осветление,

балеринки-светулки танцуват,

сакаш, хаотично блуждаещи жрици

Отлитат на юг посоки без птици..

Листопадът, като пергел

рисува своите околовръстни шпагати,

без никакво понятие от геометрия..

Любовта е,

високо в небето, опънато електричество,

фаза и нула, в две долепени безжици,

събрали в облак и гръмотевици,

своята, разпръскваща искри симетрия

Възхитително, магнетично физичество,

волтова дъга, по-не обяснима

и по-красива от небесната,

след привършил си капките

дъжд..

Любовта е

и когато токът спре...

Louis Ivanov Doychinov