***

Приличаш на прашинка,

от измислен дворец

в лавандулова вечер,

приказно вълшебство,

в неизмислена история,

ехо от акустика с уханни думи,

разбридани мисли в копринено,

прозрачно красиви многоточия,

в които цъфтят усмивки,

вместо цветя,

там те скривам...

Единствен си,

трептение в хралупката на сърцето,

където вълшебстваш и днес,

неизмислен,

в градинката с ледунки,

където те посях.

Говориш ми и те разбирам,

отвъден вятър, тих и кротък,

в бяла копринена риза...

Анна

на Лу с любов