***

*Костас Монтис - Една недопустима усмивка*

Не знам докъде се простират правата на едно огледало,

не знам дали едно огледало

има право да надхвърля условностите

и да търси същността,

но във всеки случай това тук се намесваше

и не отвръщаше на усмивката,

намесваше се и не я отразяваше.

Още една недопустима усмивка :)

Как селското във мен

напъва да възкръсне,

като наръфан стон

сред гривести муцуни...

Какво че възмъжах

бунтовна като пролет,

в живота си живях

като вековен спомен.

Подклаждах буреносни рими,

ехтях като камшик,

сега съм лист обрулен

разпукнал се след взрив.

Надула перушина

като врабец игрив

разтърсвам волни гриви

във тоя кратък стих..

Такава селяния

в косите ми искри

оставам си тъй дива

сред банда от петли :)