***

Декември ухае на мен,

шоколадов с дъх на мед и мляко...

Възторжена приказка за чудесата!

В унеса на очакването събуждаме утрото,

снежни и благи като сътворена музика,

едва открехнали вратата на вътрешните си мечтания,

за любовта, която иска да прегърне душата.

От търсене на абсолюта загърбихме малките жестове,

обгърнати от безликата своя суета.

Прегръдката на зимата белолика е,

прилича на мен,

облечена в дълга прозрачна дреха от вълшебства,

която дарявам на света...