***

Искам да ти разкажа

на Лу

Съдбата не почете мойта младост

безръка бе, орисница стоока,

и полета ми с крясък в миг отне,

зловещо небесата ми ориса.

Бях жрица в моя златен храм,

разковничето беше с благо семе,

от нежен смях трептяха векове

сребристи чанове във изгрева вградени.

Съдбата бе жесток мъчител,

огромен демон с гарванова паст,

от гробниците със мъртвешка песен

божественото мигом ми отне..

.

А бях така омайно чиста,

не бях изпяла своите слова,

страстта попивах с жадни устни,

ухаещи на медена роса.

Как рухва моята надежда

парченца тишина валят от скръб,

цветята в тайната градина бяха есен,

попарени от дяволкият лъх.

Къде си радост, бурно златокоса,

ветрища от смразени лесове,

в косите ми оплитат стоманена мрежа,

и вместо рози шипове с бодли.

Анна