Фрагменти

Между световете блуждаем,

неуморимо съвременни,

междуречия пълни с очакване,

бродирани сънища в рамка,

плътни сенки от нечие щастие,

камък със примка на шията.

Безтегловно рисувани приказки,

ренесансови акварели

като голата истина...

Казваш ми:

Просветените знаят,

има много дълги пътища по пътя

и много дълбоки небеса ...

Казвам ти:

Ето ме..

Тук съм и съм

Полетът ми ...ветровит е...

Усещането пролетно е

с дъх на зима

бродирани снежинки

в макови цветове,

обятия разпънати на кръст

родени в лунното усещане

за Любов...

Между световете блуждаем,

неуморимо съвременни,

липсващото записано на пергамент е,

в безпътието на душите,

търсещи мир с Бога...

Аз стих съм, ти коралов риф си,

някъде между бреговете,

Русалката превърнахме в морска пяна.

В бездънният прозорец на сърцето

пазим спомени

по-топли от въглени,

взривяваме макови семена,

оплождайки нивите на небитието...

Ан ..Лун