Охлювите сънища имат ли,
имат ли пътища без посоки,
или са мокри приказки
в заспиващото око на мрака...
От всички скривалища в тревите,
избрали са дом за двама,
облечени в тънка риза росница,
в диплите на залязващото слънце...
Ще измия стъпките от сълзите...
Нарисувах два мака в житна нива,
точно както обичам, надиплили премени,
а под листата им охльовите сънуват
танцуващи устни с вкус на вятър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар