***

**

Понеделник май захвана,

от сън стана поспалана,

гледа вънка дъжд запръска,

точно като по зимъска.

Що да прави тя горкана,

обедно поразпиляна

стих захвана да римува,

себе си да отпразнува,

със метафори облечен,

в делника и безсърдечен.

Музата я посети ,

като фейкови вълни,

от Олимпа слезе лека,

съща приказна утеха,

носеше тава със пасти,

точно по Петрови пости...

Анна май не се усети,

хапна пасти без куплети,

тънка си снага изви,

после в сън се потопи.

Засънува три дерета,

точно насред две морета,

и мъжага с лък извит,

наглед доста страховит.

Стресна се горкана Анна,

скокна от леглото боса,

като нимфа златокоса,

тъкмо да го прилъсти,

в двора буря се изви,

затропурка по вратата,

вън градушката позната.

Стихотворно бе небето,

като круша сред полето,

майски тишини раздра,

гръмотевица една...

Музата тавата пусна,

момъка лъка изпусна,

Аниният стих сполучи,

лайк във фейса ще получи :)