***

Не ме питай защо...

Морето е кора от синя бреза...

Отлюспени приливи

приближаващи бури..

Във тъмното почива..

Диша, като орис..

като теб и във мен...

Шепти, като празна стая..

Морето е Текила на разсъмване..

Буди ме..буди те...

луднало от написани изречения

в дълбокото, при мидите...

Винаги е мокро..и не спи..

Никога не спи..

Само буди,

тъжовно и голямо..

оживяло в цветните сънища на

непораснали русалки...



Лун