***

Моля се,

в някоя топла вечер,

заскрежена от мъгли,

тайните да замръзнат,

оплодени от нежността

да се родят отново

недокоснато чисти,

с ярък нюанс на виолетовото.

Да те гледам свит

в клоните на мушмулата,

близо до водосточната тръба,

в ягодовите блещунки на лехите

цъфнал девствено истински,

като камбаната на църква.

Наклонени петолиния в прегръдка славеева люлее ни..

Аз да ухая на черешово клонче,

скрито като птиче гнездо

невидимо за другите,

там зад ъгъла мечтание,

където часовете умират

изтощени от срещите

на толкова изгубени духове.

Моля се,

да помечтаем за правилните неща,

по нашият си начин,

тичинково,

с вкус на череши

с ягодов пълнеж от сънища

и няколко свенливи теменуги,

моят подарък за теб.

Излез в откритото

да те погледам

преди да изчезнеш отново

там в сенките...

близо до водосточната тръба

свит в пашкул на пеперуда...

на Лу